Постинг
04.10.2007 19:05 -
усещане за градски транспорт1
Налага се..какво да се прави. Наложи се да ползвам градския транспорт и приключението започна.
Чаках на спирката, бродейки около нея и нещеш ли с бодра, енергична маршова стъпка към кофата за боклук се устреми човек с пръчка в ръка. Удари я няколко пъти, карайки се на чакащите високо и ядно: "Бе вие що не пушите? Що не пушите, а? На какво прилича това - никой да не пуши!". Изрече всички ругатни, които можете да се сетите и отпраши в някаква посока, която не проследих.
Дойде автобуса, тръгнахме да се качваме и този образ се появи изневиделица от "някаквата посока", разбута далеч по-възрастни от мен жени с пръчката и се качи в автобуса. Насади се доволно на една от седалките и включи на режим "подслушване" през три седалки назад. Там две душици, приятелки над 60 годишни кротко си шумолеха за разни билкови настойки. В един момент, в тишината на автобуса той се провикна "А колко грама е ракията в таз рецепта"? Жениците се втрещиха, всъщност се уплашиха и млъкнаха.
Така тягостно, всеки криеше погледа си за да не го срещне погледа на "онзи"пропътувахме известен брой спирки. Всички отдъхнахме тайно когато той слезе. Е, засили се, разбира се пак към кофата за боклук...
На това ли му се вика "Цикло..нещо си"
Чаках на спирката, бродейки около нея и нещеш ли с бодра, енергична маршова стъпка към кофата за боклук се устреми човек с пръчка в ръка. Удари я няколко пъти, карайки се на чакащите високо и ядно: "Бе вие що не пушите? Що не пушите, а? На какво прилича това - никой да не пуши!". Изрече всички ругатни, които можете да се сетите и отпраши в някаква посока, която не проследих.
Дойде автобуса, тръгнахме да се качваме и този образ се появи изневиделица от "някаквата посока", разбута далеч по-възрастни от мен жени с пръчката и се качи в автобуса. Насади се доволно на една от седалките и включи на режим "подслушване" през три седалки назад. Там две душици, приятелки над 60 годишни кротко си шумолеха за разни билкови настойки. В един момент, в тишината на автобуса той се провикна "А колко грама е ракията в таз рецепта"? Жениците се втрещиха, всъщност се уплашиха и млъкнаха.
Така тягостно, всеки криеше погледа си за да не го срещне погледа на "онзи"пропътувахме известен брой спирки. Всички отдъхнахме тайно когато той слезе. Е, засили се, разбира се пак към кофата за боклук...
На това ли му се вика "Цикло..нещо си"
Търсене
За този блог
Гласове: 49